Търсене на работа

В условията на криза е много трудно да се намери работа, въпреки това най-упорите успяват. Трябва да се следва примерът на проактивните хора, които не спират да търсят възможности там, където изглежда, че ги няма. Кризата е факт. Трудностите на пазара на труда в Европа стават все повече, но въпркеи това винаги има шансове за реализация за образованите, знаещите и можещите личности.

Пример, който изключително добре илюстрира твърдението, че работа винаги ще има, само трябва да я търсиш, е опитът на едно момиче от София, завършило „Международни отношения” в Софийски университет. Ирина по време на своето следване кара стаж в администрацията на президенството, където й предлагат да продължи, но на трудов договор и пълен работен ден. Тя, макар и студент в трети курс, решава, че ще се успее да се справи с работа и учене едновременно, и приема предложението. Тъй като в Софийски университет лекциите и упражненията не са задължителни, тя има чудесната възможност да поработи по специалността си, докато следва. Продължава да работи и няколко месеца, след като завършва образованието си, докато едновременно с това търси и друга работа.

Причините да предприеме действия, свързани с намирането на нова работа,  са няколко. Тя е натрупала известен опит в държавната администрация и е разбрала, че това е спокойна работа, в която има какво да се научи, но не е достатъчно за изискванията на динамично развиващия се бизнес по света и у нас. Заплащането е друга ключова причина.

В България позиициите в държавния сектор са изключително ниско заплатени. Третата причина е, че има голяма нестабилност при сменянето на властта и няма сигурност относно това дали ще продължиш да бъдеш част от системата или ще бъдеш заменен от някой, който е част от „силните на деня”. 

Тези събития в живота на Ирина се случиха около 2010 година, когато финансовата криза вече беше засегнала повечето държави по света, включително и България. Въпреки препятствията, които постави кризата, Ирина се справи доста добре със ситуацията. Тя се беше свързала с няколко консултантски фирми, за които би могла да работи. След няколко месеца търсене и интервюта, тя все пак намери подходящо място. Ирина започна работа в една консултантска фирма, която не беше обявила свободна позиция, но пък събитията се бяха стекли подходящо и имаше свободно място за Ирина.

Историите с успешен край са много, затова е важно всеки да се опитва да създава такава и за себе си.

На къде върви българското образование?

В последно време все по-често се питам дали България върви към прогрес или към упадък. Не се съмнявам, че повечето от Вас са се питали поне веднъж за това. След като вече няколко години сме част от Европейският съюз, би следвало и нашата мила държава да заприлича поне малко на другите членки на европейското семейство. Уви, това не се случва и доказателствата следват едно след друго с всеки изминал ден.

След земетресенията, може да се каже, че още един трус разтърсва България, а именно задължителните матури. Този трус за разлика от другите е сътворен единствено и само от нас самите. Обществен трус, който ще кънти дълго време в главите ни. Явно оценката на Европейската комисия от миналата година, че всеки втори български ученик изпитва трудност да разбира и чете на родния си език вече не трябва да изненадват никой от нас.

Може би затова е оправдан и факта, че повечето от зрелостниците не бяха чували за “Под игото” на Иван Вазов или както някои 12-то класници пишеха името на Йовков с “ь”. Може би някои не вярват на тези куриози, но това е самата истина. Ето и част от бисерите, сътворени от бъдещето на България:

“Алеко е възрожденски творец”, “най-известният революционер за свободата си”, “модернист”, “символист”, “конформист”.“Алеко е комунист …”.

“Авторът внушава чувства на смеене и плачене на своите читатели.”

“По характер племенникът е бунтовник, докато чичото е обратен”.

„Тъй като нямала друг избор, баба Илийца се оправила сама с кола.”

Това са само част от тях, но съм сигурен, че има още стотици такива. Срамно е, тъжно е, жалко е. Пишейки тези “гениални” слова, тези младежи се запътват към прага на някой университет и ще станат висшисти след време(евентуално). И това ще са бъдещите лекари, които ще лекуват вашите деца и учители, които ще обучават вашите внуци. А и от сега те биват успокоявани, че и да не станат висшисти могат да си намерят ниско-квалифицирана работа в чужбина. Така, че вече да си грамотен и образован не е модерно. А и университетите нямат за цел да приемат само най-кадърните и грамотни деца, а биха отворили вратите си и на тези горе споменатите с бисерите, колкото да си попълнят бройката и да вземат някой лев от държавата. Европейския съюз определиха – 41% неграмотни ученици. Да се молим този процент да започне да намалява, но едва ли.